10 янв. 2020 г., 09:18

Възпитани сме за кавги

Поэзия » Любовная, Философская

874 0 8

И пътят свърши, и меракът.

Финиш - отсреща е стена...

И който иска, да си чака
за стълба или за крила.
Горчива участ? Не - умора.
Ни жалост, ни сълза за цвят.

След огъня - дълбока кома.
Събуждане в себичен свят.
Ни укор, ни въпрос, ни вопъл...
Кога душата опустя?
Навярно в' всеки миг, когато
я пълнехме със тишина?
И не, защото бяхме неми -
удобно беше да мълчим,
да не създаваме проблеми,
възпитани сме за кавги...
И станахме два единака,
два нови свята, две съдби.
И който иска да си чака
за чудо! Вече не боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Винаги е имало два свята но обикновено забелязваме само нашия.

2020-01-11T06:53:51+02:00
Dendu89 (Деница Гарелова)

И на мен ми харесва 👍😊

2020-01-10T23:44:14+02:00
Hathor (Геновева Симеонова)

Красимира, разсмя ме.

2020-01-10T18:21:27+02:00
ИнаКалина (Красимира Чакърова)

Получихме и два гръбнака, един изправен и един превит... хрумна ми е така, докато четях. Хубав стих! "Умора"

2020-01-10T17:20:02+02:00
e4i (Елена)

Не ми хрумва. Уви, не мога да дам предложение... "мъртвото" не го боли, не чака, не говори. За мен около това трябва да е заглавието. Това е моето усещане, а стихът е твой и на какво ще се акцентира, е решение и усещане на автора. Поздрав още веднъж!

2020-01-10T10:30:02+02:00