12 abr 2022, 15:07

Възприятия

  Poesía
850 8 6

За някои съм черната овца,

за други пък, съм лястовица бяла.

Жив пъзел, разноцветни стъкълца,

изправени пред криво огледало.

 

За някои съм ангелско крило,

за други – гад проклета съм, навярно.

За всичко – и било, и не било

причина съм. И следствие коварно.

 

Дали защото нося, вътре в мен

и черната, и бялата магия,

но който се допре до моя ден,

различен образ може да открие.

 

И всеки се държи за онова,

което е видял или усетил,

а после спорят  -  лоша съм била

или сияен лъч сред  ледовете.

 

А аз не съм ни лоша, ни добра.

Представите си, всеки сам рисува,

каквото носи, вижда го в света

и вярва, че у мене съществува.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...