12 апр. 2022 г., 15:07

Възприятия

851 8 6

За някои съм черната овца,

за други пък, съм лястовица бяла.

Жив пъзел, разноцветни стъкълца,

изправени пред криво огледало.

 

За някои съм ангелско крило,

за други – гад проклета съм, навярно.

За всичко – и било, и не било

причина съм. И следствие коварно.

 

Дали защото нося, вътре в мен

и черната, и бялата магия,

но който се допре до моя ден,

различен образ може да открие.

 

И всеки се държи за онова,

което е видял или усетил,

а после спорят  -  лоша съм била

или сияен лъч сред  ледовете.

 

А аз не съм ни лоша, ни добра.

Представите си, всеки сам рисува,

каквото носи, вижда го в света

и вярва, че у мене съществува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...