11 feb 2018, 10:22  

Взаимно наранени...

  Poesía » Otra
840 0 0

Неочакван удар с думи-рикошет, проби безмълвно тишината.
Снежинката направи пирует и се стопи в мъглата...

 

Безмълвен в ъгъла стоя и мисля, с мисли сякаш вятър,
разпилява ги тихо в нощта, в приказен безмълвен театър.

 

Не очаквах тези думи не, но ги приемам сякаш някак,
не бяха казани от теб, а съм сънувал сатаната.

 

Годините тежат над нас, a с тях недоизречените мисли.
и всичко казано без глас, недоизказано  ни липсва...

 

Не винаги мечтата е мечта, в утробата на времето родени,
и никога не знаем как и кога, ще сме взаимно наранени... 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Dark Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...