Неочакван удар с думи-рикошет, проби безмълвно тишината.
Снежинката направи пирует и се стопи в мъглата...

Безмълвен в ъгъла стоя и мисля, с мисли сякаш вятър,
разпилява ги тихо в нощта, в приказен безмълвен театър.

Не очаквах тези думи не, но ги приемам сякаш някак,
не бяха казани от теб, а съм сънувал сатаната.

Годините тежат над нас, a с тях недоизречените мисли.
и всичко казано без глас, недоизказано  ни липсва...

Не винаги мечтата е мечта, в утробата на времето родени,
и никога не знаем как и кога, ще сме взаимно наранени...