16 sept 2007, 23:08

Вземи ме

  Poesía
933 1 10
Вземи ме,
каквато съм.
Нежна.
Различна.
Наивна.
Ти със своята любов,
моята душа достигна.
Тя бе толкова малка,
колкото грахово зърно.
Но ти се появи
и сърцето ми ти отвърна само.
Вземи ме.
Може би съм смешна,
но съм всеотдайна жена.
Не съм свята,
а грешна.
Но нали мене избра?
Вземи ме.
Обладай ме.
Със устни и душа.
Тялото ми ти е подчинено,
докосни ме сега.
Вземи ме.
Без въпроси.
Обещания
или бели лъжи.
Сърцето копнее,
да те вкуси.
Да те докосне.
Дори и да боли.
Вземи ме.
Не питай за утре.
Съществува само днес.
Вземи ме.
Люби ме.
С нежност и финес.
Вземи ме.
Аз съм само твоя
и ничия друга жена.
Вземи ме.
Нека се слеем в едно:
аз, ти и страстта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...