Аз те моля, птицо моя, полети!
Превърни любовта ми в лудост!
Сграбчи ме силно в ръцете си!
Аз те моля, падам на колене!
Изтръгни сърцето ми!
Душата ми отдавна мъртва стене...
Ти, птицо проклета, ела!
Вземи ме!
Аз съм прокълната черна прокоба
в едно изгубено, безмислено време...
Разпери криле и прегърни ме!
Нека падам пак надолу,
ти не веднъж уби ме...
И нека те запомня горда в своя полет
към небесата на новото бреме,
там, където няма лудост,
ала ме няма и мене...
© Надя Тодорова Todos los derechos reservados