24 jun 2010, 12:21

Взимам ти спомените

  Poesía
626 0 2



Мисли за мен като несбъдната мечта...
Мисли си, ако искаш, че е било на игра,
но вече не сме каквито преди...
Различна съм аз, различен си ти.

Мисли за мен като за падаща звезда.
Изпусна момента - не ще се върне тя.
Други ще падат, ала вечно различни,
ще се сменят съдбите им трагикомични.

Представи си, че сега съм пролетен дъжд,
топлите капки са върху тяло на мъж.
Ще те навестявам и при теб ще преспивам,
но на другата сутрин ще си бързо отивам.

Сега помисли ме както кратичък сън.
Няколко минутната гостенка ще съм.
Нощем в леглото ти тихо, тихо ще вляза
и със безпаметност гола ще те накажа...

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...