24 jun 2010, 12:21

Взимам ти спомените

  Poesía
629 0 2



Мисли за мен като несбъдната мечта...
Мисли си, ако искаш, че е било на игра,
но вече не сме каквито преди...
Различна съм аз, различен си ти.

Мисли за мен като за падаща звезда.
Изпусна момента - не ще се върне тя.
Други ще падат, ала вечно различни,
ще се сменят съдбите им трагикомични.

Представи си, че сега съм пролетен дъжд,
топлите капки са върху тяло на мъж.
Ще те навестявам и при теб ще преспивам,
но на другата сутрин ще си бързо отивам.

Сега помисли ме както кратичък сън.
Няколко минутната гостенка ще съм.
Нощем в леглото ти тихо, тихо ще вляза
и със безпаметност гола ще те накажа...

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...