Взимам ти спомените
Мисли за мен като несбъдната мечта...
Мисли си, ако искаш, че е било на игра,
но вече не сме каквито преди...
Различна съм аз, различен си ти.
Мисли за мен като за падаща звезда.
Изпусна момента - не ще се върне тя.
Други ще падат, ала вечно различни,
ще се сменят съдбите им трагикомични.
Представи си, че сега съм пролетен дъжд,
топлите капки са върху тяло на мъж.
Ще те навестявам и при теб ще преспивам,
но на другата сутрин ще си бързо отивам.
Сега помисли ме както кратичък сън.
Няколко минутната гостенка ще съм.
Нощем в леглото ти тихо, тихо ще вляза
и със безпаметност гола ще те накажа...
© Стефка Георгиева All rights reserved.
