23 abr 2016, 19:52

xxx23

785 0 2

                                     На Емо

Изгубих се. Не искам да изляза

от сянката на твоите ръце.

Пълзи раздялата като зараза...

Превръщам се във лùлаво перце,

 

което вятърът насън подмята

със сляпа болка и отчаян зов.

Безумна бродя нощем по земята,

но не намирам твоята любов.

 

Разпитвам птиците - не са ли те открили

на някакъв прекрасен път зелен,

не си ли им поръчал думи мили

да донесат по вятъра за мен.

 

И облаците питам. Те не знаят

кога си тръгнал, как и накъде,

Защо,защо...? Не спирам да гадая...

Но кой при тебе ще ме доведе?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...