23.04.2016 г., 19:52 ч.

xxx23 

  Поезия » Любовна
619 0 2

                                     На Емо

Изгубих се. Не искам да изляза

от сянката на твоите ръце.

Пълзи раздялата като зараза...

Превръщам се във лùлаво перце,

 

което вятърът насън подмята

със сляпа болка и отчаян зов.

Безумна бродя нощем по земята,

но не намирам твоята любов.

 

Разпитвам птиците - не са ли те открили

на някакъв прекрасен път зелен,

не си ли им поръчал думи мили

да донесат по вятъра за мен.

 

И облаците питам. Те не знаят

кога си тръгнал, как и накъде,

Защо,защо...? Не спирам да гадая...

Но кой при тебе ще ме доведе?

 

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??