xxx23
На Емо
Изгубих се. Не искам да изляза
от сянката на твоите ръце.
Пълзи раздялата като зараза...
Превръщам се във лùлаво перце,
което вятърът насън подмята
със сляпа болка и отчаян зов.
Безумна бродя нощем по земята,
но не намирам твоята любов.
Разпитвам птиците - не са ли те открили
на някакъв прекрасен път зелен,
не си ли им поръчал думи мили
да донесат по вятъра за мен.
И облаците питам. Те не знаят
кога си тръгнал, как и накъде,
Защо,защо...? Не спирам да гадая...
Но кой при тебе ще ме доведе?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
