На Емо

Примири се най-после, сърце!

Не люлей бясно гневна камбана!

Подслони под цъфтящо дръвце

свойта бяла тъга неразбрана.

Приеми участта си от раз.

Съгласи се, сърце! Нямаш избор!

Посрещни си съдбата в анфас.

Не прави от сълзùте си извор.

Няма начин, сърце, няма как ...

Някой дърпа конците отгоре...

Щом Фортуна подложи ни крак,

безполезно е с нея да спорим.

Прибули се със тиха тъга.

Остани си самотно, но цяло

и щастливо: поне досега

с тая светла любов си живяло.