На Емо
Примири се най-после, сърце!
Не люлей бясно гневна камбана!
Подслони под цъфтящо дръвце
свойта бяла тъга неразбрана.
Приеми участта си от раз.
Съгласи се, сърце! Нямаш избор!
Посрещни си съдбата в анфас.
Не прави от сълзùте си извор.
Няма начин, сърце, няма как ...
Някой дърпа конците отгоре...
Щом Фортуна подложи ни крак, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse