Apr 27, 2016, 12:46 AM

xxx24

  Poetry
907 0 0

                                               На Емо

Примири се най-после, сърце!

Не люлей бясно гневна камбана!

Подслони под цъфтящо дръвце

свойта бяла тъга неразбрана.

 

Приеми участта си от раз.

Съгласи се, сърце! Нямаш избор!

Посрещни си съдбата в анфас.

Не прави от сълзùте си извор.

 

Няма начин, сърце, няма как ...

Някой дърпа конците отгоре...

Щом Фортуна подложи ни крак,

безполезно е с нея да спорим.

 

Прибули се със тиха тъга.

Остани си самотно, но цяло

и щастливо: поне досега

с тая светла любов си живяло.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....