На Емо
Примири се най-после, сърце!
Не люлей бясно гневна камбана!
Подслони под цъфтящо дръвце
свойта бяла тъга неразбрана.
Приеми участта си от раз.
Съгласи се, сърце! Нямаш избор!
Посрещни си съдбата в анфас.
Не прави от сълзùте си извор.
Няма начин, сърце, няма как ...
Някой дърпа конците отгоре...
Щом Фортуна подложи ни крак,
безполезно е с нея да спорим.
Прибули се със тиха тъга.
Остани си самотно, но цяло
и щастливо: поне досега
с тая светла любов си живяло.
© Нина Чилиянска All rights reserved.