На Емо

Не си отивай от сърцето ми!

От мислите не си отивай!

Дъхът ти галил е лицето ми,

оставял ме полужива

от страст, от обич, от вълнение.

Ти цялата си ме владеел...

Със непонятно настървение

за  мен нарочно си пилеел

любими думи, светла нежност

и ласки - те не забравят.

Любов било е. Неизбежни

от  нея белези остават.

Не те оставям да си тръгнеш.

И винаги ще си със мене.

Не може лесно да замлъкне

гласът на дните преживени.

Сега те нося като тайна

и като грях, като присъда.

Със твоята любов безкрайна

докрай жигосана ще бъда.