xxx37
На Емо
Не си отивай от сърцето ми!
От мислите не си отивай!
Дъхът ти галил е лицето ми,
оставял ме полужива
от страст, от обич, от вълнение.
Ти цялата си ме владеел...
Със непонятно настървение
за мен нарочно си пилеел
любими думи, светла нежност
и ласки - те не забравят.
Любов било е. Неизбежни
от нея белези остават.
Не те оставям да си тръгнеш.
И винаги ще си със мене.
Не може лесно да замлъкне
гласът на дните преживени.
Сега те нося като тайна
и като грях, като присъда.
Със твоята любов безкрайна
докрай жигосана ще бъда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
