Ябълка и карма

Към ябълка Ева че е любопитна била,

аз винтче съм малко в машина, наречена карма.

За първия грях и за минали мои дела

тя тежка десница по мойта гърбина стоварва.

Напразно да схвана опитвам се смисъла скрит

на туй, че отново ще е загрубяла играта,

че ябълка гнила ще дъвча, че нова Лилит

ми е отредена по силата на правилата.

Страдание трябва да искам, след туй извисен

да бъда щастлив в измерение енто в безкрая,

а аз, принизеният, жаждам във днешния ден

да вкуся от земната радост, не тази на рая.

“Йерархия в Космоса има. Зачитай реда!

Аз, кармата, грешнико, съм на прогреса мотора.”

Обърнал гръб, ще и отвърна: “Не ти ща меда!

Забивай си жилото, та да приключим по-скоро!”