Ябълка и карма
Към ябълка Ева че е любопитна била,
аз винтче съм малко в машина, наречена карма.
За първия грях и за минали мои дела
тя тежка десница по мойта гърбина стоварва.
Напразно да схвана опитвам се смисъла скрит
на туй, че отново ще е загрубяла играта,
че ябълка гнила ще дъвча, че нова Лилит
ми е отредена по силата на правилата.
Страдание трябва да искам, след туй извисен
да бъда щастлив в измерение енто в безкрая,
а аз, принизеният, жаждам във днешния ден ...