7 nov 2015, 18:27

Ябълките не са на почит

  Poesía
461 0 2

Тиквен ден празнува Парламентът,
празникът на гордия си вожд.
Двеста тикви - странни елементи,
в гадости залагат свойта мощ.


Един дори си посини окото.
Ужасно му отива този цвят.
За тиквите е нивата широка.
Какво от туй, че всички ги торят?

 

От тази тор растат и големеят.
В бостан се е превърнала България.
Навярно скоро те ще съумеят
да я прекръстят на Тиквария.

 

Тогава ще жълтее от кратуни.
Дори и ще изнасят, може би.
За тези тикви цял народ се труди,
гласувайки във изборните дни.

 

Докато тикви сеят семената,
е редно само тикви да растат.
Хелуин е празник на страната,
в която ябълки не се ядат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделям, че ще жълтее от кратуни и тикви, не че сега са малко!!!
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ
  • Хахаха, финалът е чук!
    Много истина има тук...за жалост.

    Поздравления за стихото!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...