24 nov 2004, 12:10

Ядосвам се...

  Poesía
1.4K 0 6
Ядосвам се...

Влизам в близкия бар да пия бира,
обаче някакъв там ме спира...

Прави се на супер интересен,
а е като изсъхнала плесен...
Прави ми някакви тъпи забежки
и ме вбесява ужасно зверски.
Грешно за мене мисли си явно
и на камък ще удари само.

Погледа ми блуждае някъде напред
и виждам бутилка от водка № 5.

Колко му е да строша оная бутилка…
За да изтрия бруталната усмивка,
да прережа гърлото на онзи
без гримаси и без пози...
Няма много да ми пука,
а и да не се умре от скука....
Само гняв,
но съм си в час...
А кръвта ще кипне от яд.
Ще се види изстиналия ад.
Ще се изкача до най-горното стъпало,
за да се изплюя в лицето му пребледняло.
Тоз не е човек – да мре,
нищо няма да ме спре.
Един боклук по-малко.
Убийството ще да е сладко
и усилие ще положа...
Хм...Най-добре се чувствам в моята кожа.

Обаче, мир да има,
а и ценното е да съм жива.
Мамката им на отрепките.
Ще подкрепям само жертвите.
Жалко е само,
че губят се славно...
Тия свестните,
аман от простаците.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...