Януари в снега се търкаля, по детски щастливо,
снежни ангели бели рисува из целия град.
Малки сиви врабчета за миг, чак до сълзи разсмива,
да забравят за малко неволя и зима, и глад.
По олука се спускат лъчи и си правят пъртина,
по стрехата сияят дантели от слънце и лед.
Назидателно кашля сред черните сажди коминът,
януари се смее, от зимната лудост обзет.
И е весел по детски немирен, защото дете е —
за годината млада предрича любов доброта.
Прихва старият град, в снежни шепи, потайно смее,
по пързалкатата шеметно, лудо се спуска света...