Януари в снега се търкаля, по детски щастливо,
снежни ангели бели рисува из целия град.
Малки сиви врабчета за миг, чак до сълзи разсмива,
да забравят за малко неволя и зима, и глад.
По олука се спускат лъчи и си правят пъртина,
по стрехата сияят дантели от слънце и лед.
Назидателно кашля сред черните сажди коминът,
януари се смее, от зимната лудост обзет.
И е весел по детски немирен, защото дете е —
за годината млада предрича любов доброта.
Прихва старият град, в снежни шепи, потайно смее,
по пързалкатата шеметно, лудо се спуска света...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up