10 ene 2017, 16:13

Януарско утро

  Poesía » Otra
721 1 1

Във сутрин бяла, заснежена

прониза слънчев лъч небето.

Земята грейна осветена,

разбуди се следпразнично градчето.

 

По улиците ранобудни хора

проправят във снега пъртини.

Новогодишната умора

ги гледа от самотните витрини.

 

Отнякъде гласчета детски звънко

припомнят празничното настроение.

Облечени във пухкави палтенца,

смехът им носи ново вдъхновение.

 

След обещания новогодишни

светът със вяра утрото поглежда.

Сам сваля маските излишни

и чака Бог да го дари с надежда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Пенева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...