10.01.2017 г., 16:13

Януарско утро

719 1 1

Във сутрин бяла, заснежена

прониза слънчев лъч небето.

Земята грейна осветена,

разбуди се следпразнично градчето.

 

По улиците ранобудни хора

проправят във снега пъртини.

Новогодишната умора

ги гледа от самотните витрини.

 

Отнякъде гласчета детски звънко

припомнят празничното настроение.

Облечени във пухкави палтенца,

смехът им носи ново вдъхновение.

 

След обещания новогодишни

светът със вяра утрото поглежда.

Сам сваля маските излишни

и чака Бог да го дари с надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...