Годините редят се неусетно,
в косите ни прокрадва се сребро,
лицата се променят недискретно,
но пазим във душите си добро
за миналото - сбрало младостта ни,
усмивките - изгарящи ни с жар,
надеждите – със обич начертали
една любов... приели като дар.
Вървят годините ни... остаряват,
но щом са млади нашите сърца
изминалите пътища оставят
не само спомени, а красота.
Нека да сме живи, да сме здрави,
/тъй както пее се във песента/
и нека злото всички ни забрави,
та пак да има срещи с веселба.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados