Ангели тъмни, деца на нощта,
Излезте от своите крипти,
Пролейте черни сълзи!
И нека те бронзово екнат из ваште сърца!
Гравюрюри човешки,
Аз не ще ви вдъхна живот.
И ще нежно погаля вашта Медуза Горгона.
Тя вие своите гъсти коси през ваште тела.
Впрегнете сладък нейния дъх в преиздодна кола,
Тя не тегли ли ваште дърва?
Сатана, как обязди левиатана покорен, човека?
Ангели тъмни, деца на нощта,
Излезте от разцепните мои гърди
И излейте своята жупел над хора, лица,
Зачеркнете тяхната подла усмивка,
Пролейте кръвта, разкъсайте моите вени,
Увенчайте ме с робска усмивка.
Кобри рубинени, изпейте своите песни
И нека хиляда лютни да свирят,
Нека се вият въжета към сините, горди неба.
Нека се чуват небесни молитви,
Нека се молят, нека се молят
Робини в нощта.
И нека ридаят малки деца.
Няма аз сам да ридая!
Ангели тъмни, деца на нощта,
Излезте от свойте кочежни легла,
Станете и мъртви вървете в нощта.
О, мои деца, днес се шегувам и тихо се смея,
Но дали ще ме чуе смъртта?
© Никола Пиперков Todos los derechos reservados