Ангели тъмни, деца на нощта,

Излезте от своите крипти,

Пролейте черни сълзи!

И нека те бронзово екнат из ваште сърца!

Гравюрюри човешки,

Аз не ще ви вдъхна живот.

И ще нежно погаля вашта Медуза Горгона.

Тя вие своите гъсти коси през ваште тела.

Впрегнете сладък нейния дъх в преиздодна кола,

Тя не тегли ли ваште дърва?

Сатана, как обязди левиатана покорен, човека?

Ангели тъмни, деца на нощта,

Излезте от разцепните мои гърди

И излейте своята жупел над хора, лица,

Зачеркнете тяхната подла усмивка,

Пролейте кръвта, разкъсайте моите вени,

Увенчайте ме с робска усмивка.

Кобри рубинени, изпейте своите песни

И нека хиляда лютни да свирят,

Нека се вият въжета към сините, горди неба.

Нека се чуват небесни молитви,

Нека се молят, нека се молят

Робини в нощта.

И нека ридаят малки деца.

Няма аз сам да ридая!

Ангели тъмни, деца на нощта,

Излезте от свойте кочежни легла,

Станете и мъртви вървете в нощта.

О, мои деца, днес се шегувам и тихо се смея,

Но дали ще ме чуе смъртта?