18 jul 2014, 9:35

Юли

  Poesía
603 0 4

 

 

Следобедът ще се изниже бавно
и тихо ще приседне на перваза

 и с мислите, потеглили нанякъде,
по устните с дъха ми ще приглася

 а някакви незрели думи

 ще нижат нещо неизбежно в мрака –

 едната в мен ще те разлюби,

 а другата до утре ще те чака...

 и всички дни от следващите зими

 ще стихват до безумен отпечатък,

 в косите ти навярно други

 ще впиват длани без остатък...

 а аз ще нижа плахо утро,

 занитено до ъгъла в постеля,

 едната в мен ще те очаква,

 а другата ще си гради пътека

 

... от изгреви, покълнали през Юли...

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "едната в мен ще те разлюби,
    а другата до утре ще те чака..."

    Трудни са крачките напред, когато те тегли пътека назад...
    Много е хубаво, Бети!
  • Моята Бети!
    Неземна и безбрежна... и единствена!!!
    Радвам се, ама много, да знаеш!
    Пак си тук... липсваш с финеса си, интелекта, елегантността и неповторимостта на поезията си...
    Милата ми Бети!
    ((( )))
  • Прекрасен стих!
  • !!! Много ми хареса

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...