"Бай Георги има тъжни рамене.
Но псува...и тъгата си изправя."
Камелия Кондова
Бай Георги мисли като мъж.
И като мъж до дъно пие.
Света е бистрил неведнъж.
А пък светът – това сме ние.
Разбира всичко. Или не –
поне си мисли, че разбира.
Разчесва мисли и кълне.
А мислите - това сме ние.
И две и двеста е видял.
Сега му сипах две по двеста.
Не ми се вижда остарял.
Без очила поглъща вестници.
В кръвясалите му очи
потъва преварена мъдрост.
Той знае. Само че мълчи.
Така ще си мълчи до утре.
Бай Георги има две деца,
които никога не идват.
„Светът ги взе и разпиля.”
И той заплаква ситно-ситно.
Бай Георги малко е невеж
и пó не ги разбира тия.
И час по час света кълне,
а пък светът – това сме ние.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados