elenabili (Елена Биларева)
297 2389
Jun 24, 2013, 5:08 PM

За бай Георги 

  Poetry » Phylosophy
1147 0 21

"Бай Георги има тъжни рамене.

 Но псува...и тъгата си изправя."

 Камелия Кондова

 

 

Бай Георги мисли като мъж.

И като мъж до дъно пие.

Света е бистрил неведнъж.

А пък светът – това сме ние.

 

Разбира всичко. Или не –

поне си мисли, че разбира.

Разчесва мисли и  кълне.

А мислите - това сме ние.

 

И две и двеста е видял.

Сега му сипах две по двеста.

Не ми се вижда остарял.

Без очила поглъща вестници.

 

В кръвясалите му очи

потъва преварена мъдрост.

Той знае. Само че мълчи.

Така ще си мълчи до утре.

 

Бай Георги има две деца,

които никога не идват.

„Светът ги взе и разпиля.”

И той заплаква ситно-ситно.

 

Бай Георги малко е невеж

и пó не ги разбира тия.

И час по час света кълне,

а пък светът – това сме ние.

 

© Елена Биларева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??