1 may 2007, 15:51

за българският език

  Poesía
792 0 3

Българио, от теб по-мила няма

с език по звучен и от песен

в ту мажорна, ту минорна гама,

език – красив, но не и лесен.

 

Своят път проправят днес в нашето слово

думи произлезли не от нашия език,

а такива взети на готово

и белязани с чуждий лик.

 

А жаргонът – този феномен

все по-популярен става.

В един миг всеки ще остане изумен,

но какво ли друго му остава?!

 

Затова, народе, проумей,

че ти отговорност носиш за словото си родно,

пази го и с щастие живей,

да е уникално – с ничие чуждо да не е сходно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анн Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мерси на всички ви
  • Добре дошла, Ани!
    Винаги се възхищавам когато младите пишат за България!Все пак тя не е забравена!Поздравявам те за родолюбния стих!6
  • Патриотично!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...