24 nov 2009, 18:59

За човека с главно Ч

  Poesía » Civil
1.7K 1 4

Боли, когато някой си отива
и искаш времето да спреш.
Болката е толкова горчива,
че искаш с него да умреш.

Да гледаш  как угасва бавно,
а толкоз силен беше той.
Прекланям се пред теб, Лоизо,
аз винаги те чувствах свой.

 

Днес казваме "Благодаря ти"
за твоята подадена ръка.
За нас човек със главно "Ч" си,

не ще забравим помощта.

 

Ти знаеш, че на теб дължим

и дом, и щастие, и пари.
Сърдечно днес благодарим,
в сърцата вечен  остани.

 

Прости неволните ни грешки.
Прости за лудите глави.
Ти знаеш, че не беше често.
Човешко е да се греши.

 

Ще те запомним винаги сериозен,
с висока, гордо вдигната глава
и днес от все сърце те молим, Боже,
вземи го... заведи го у ДОМА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...