15 jul 2020, 10:20

За чумата и грипа

  Poesía » Civil
1.2K 1 3

Тя, чумата, храни Прасета отбрани,
а здрави прасета загробва във ями.
Сега ще гриземе все вносни джолани,
а евросубсидии бяха изпрани.
Народа понесе го без много драми
и с поздрави страстни към нечии мами.

 

Но ето, че нов вирус нападна страната
и време дойде да загробим раята.
Да ни „опазят” ни взеха лицата,
тя маската пазела брата от брата?!?!
Отиваш във парка, ухаят цветята,
а ти все си душиш вкуса във устата.

Сега сме във потрес и социална драма,
индустрия трябва ни, индустрия Няма!
Туризма уби го една карнтина,
а вече си плащаме вносна сланина.
Е, пак ще прославяме нечии мами
и после ще ходим ...да сеем банани!

 

Виновни сме ние, това си е верно,
живеем мизерно и мислим на дребно,
все чакаме някой да ни оправи,
а пък сме млади, и силни, и Здрави!
В ръцете си трябва да вземем съдбата
и други Прасета да гробим в земята.

 

02.06.2020г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Банков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...