За цигарата ми
Стоя с цигарата си. И прогонвам Самотата...
Обсъждаме парливите въпроси на Деня.
Целуваме се, като влюбени в устата...
Цени ме тя... И аз самият вечно я ценя!
Макар, че много пъти, като дрямка съм я гонил...
И много пъти аз съм страдал от това!
Заканвах се. И стрелях аз с най-злостните патрони!...
Изгубвах я, но най–подир и аз склоних глава!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados