За цигарата ми

Poetry » Philosophical

529 0 2

За цигарата ми

Стоя с цигарата си. И прогонвам Самотата...

Обсъждаме парливите въпроси на Деня.

Целуваме се, като влюбени в устата...

Цени ме тя... И аз самият вечно я ценя!

Макар, че много пъти, като дрямка съм я гонил...

И много пъти аз съм страдал от това!

Заканвах се. И стрелях аз с най-злостните патрони!...

Изгубвах я, но най–подир и аз склоних глава!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Hekredel (Христо Славов)

Радвам се, че съм Ви доставил малко удоволствие!И аз Ви благодаря за хубавите думи!Бих бил щастлив да прочетете и харесате и други мои работи!Поздрави и пожелания за хубави дни!

2012-03-06T18:08:34+02:00
Sol (Ивелина Карабаджакова)

Много ми хареса!

2012-03-06T14:29:19+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0