извървях се...
по следите
на неслучена
пътека
и по стъпките ти
засадих
окапали листа
тихо да покълнат
в нежно
цвете
за да се пробуди
есента...
...
после
покачих се
на високо
за да видя
слънцето
завих страха...
полетях към теб
с ръце солени
и танцувам
в звездна
тишина...
...
а присъдата ми
стене
по скалите
бавно
ме поглъща
синева...
ти ли си
солената
безбрежност
по която
да позная
съвестта...
© Бехрин Todos los derechos reservados