Фалшивото се вижда отдалеч,
а в тишината, мъдростта мълчи.
Някой стърже истини със меч
в стремеж, фалшивостта да не личи.

Но мъдростта не чува този звук.
Тя вярва в тишината на света.
В пръстена на стария бамбук,
фалшивото се бори с мъдростта.

Всичко е логично, може би,
но логиката няма перспектива,
щом мъдрият пред глупостта мълчи,
а фалшът като лава ни залива.

Боли от незакърпени криле,
от думи неизречени, но верни,
усмивки без докоснато сърце,
стремеж  с едната цел - да сме модерни...

А колелото, бясно се върти
и модите менят се безрезервно.
Фалшивото се вижда и с очи,
а мъдрост не слугува на модерно.