23 nov 2014, 11:31

За хайдутите

  Poesía » Civil
948 1 0

За хайдутите

Насилниците са за мен хайдути,
които грабят нашия народ!
С дела неистински са те прочути...
Изчадия- на своя род!

Това са мутрите, които грабят,
и  шайка, присвоила власт!
Гнева към миналото да отслабят!
С парите си да са над нас.

Създадоха голяма бъркотия,
с тоягата заудряха по нас...
И страх ни сграбчи, аз не крия!
Безчинствата си вършеха със страст!

Туй бяха хора низши духом,
без съвест, гладни за петак...
И като варвари в живота ни нахлуха,
и на народа ни станаха враг!

Не знам хайдутите, хайдути ли се били,
в далечните ни робски времена,
но те  за правдата са дали свойте сили...
И помним с радост всички имена! 

Народа славел своите войводи!
Войводи и жените са били!
От това  те не са търсели изгоди,
принудени били са от беди!

Тогава сме били във турско робство.
Спасявали са своите глави!
Със днешните хайдути нямат сходство...
О, днешните са нашите беди!

Днес те са само "мутри" мафиотски!
Не хора, те са изроди дори!
С народа днеска се отнасят скотски,
и алчността  им  ще ги умори...

Приветствам значи старите хайдути!
И техните възвишени дела!
И ненавиждам днешните хайдути,
които стискат хорските гърла!
28.08.2011г. с.Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...