За Измамата

4 abr 2013, 9:50

Poesía » Filosófica

431 0 1

Измамата, когато лъсне!

Очакваме ний чудеса!

Съдбата в блатото ни блъсне

и ни изхвърли от света...

Ний под земята търсим рима

за любовта неповторима,

с дела велики и дела,

за нея все трошим глава.

О, в робството на любовта си

ний всичко можем да дадем,

но щом Измамата ù разберем,

не надживяваме яда си!

Нима сме мъдри, мили хора,

щом с чувствата тъй водим спора?!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.