За живите

3 mar 2019, 19:35

Poesía

744 0 2

Какво празнуваме, честваме днес?
Смъртта на загиналите отдавна,
или извоюваната наша свобода,
която купувахме, продавахме

като призрак пред нашите деца?
Загиналите – те нямат дори гробове.
Бог изплакал и над тях се смилил,
че хората от глупост, или злоба

гробовете им биха похитили.
Славим ги защото са мъртви.
Ако са живи подрязваме крилете
и със злобни, грешни жътви

пустинно ползваме полетата.
Садим на ново и се възкачваме
нагоре, все нагоре – до небето.
С техните портрети се окичваме

и леем празно слово „от сърцето“.
Пред паметници коленичим
без признателност в душата.
После ще си пийнем като величия.
Ще сме пример за децата.

„О, майко моя, родино мила“,
ний жално и милно плачем,
но не за теб, а за паричната сила.
А те забравени
са там, дето гарвани грачат...

03 03 2015

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

NadeBo (Надежда Борисова)

2019-03-05T18:36:54+02:00

Благодаря, Маргарита! Наистина е гняв, защото обичам до болка родината си и всяка лоша дума за нея ме гневи. Това, че има лоши управници, не ме кара да я мразя, а да страдам заедно с нея и да твърдя, че не бива да казваме "Тая държава", а "Моята България".
goblenka (Маргарита Ангелова)

2019-03-05T08:21:16+02:00

Наденце! Много справедлив гняв! Подкрепям!