22 ene 2009, 8:04

За каузата

943 0 2
За каузата убиваш себе си, 
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй, че всъщност те на теб приличат.

На себе си едва ли някой ще посегне,
когато може друг да нарани,
за своята истина, че е безследно чезнал
в хората и техните лъжи.

И ето - смъртната присъда,
на мъртъв вече философ,
е дадена
и гневно плачат гузните
над своя собствен гроб.

Наречена - безлична,
истината се мотае между тях,
но слепи ли са,
или някак неудобно е 
сега да крачи с дългия си крак?!

Убиецът, наред с убития,
не спят спокойно в своя гроб,
когато лицемерни истини
се ширят в този свят широк.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Биляна Бозинарева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Съвета е добър. Благодаря!
  • йес!
    добър стих!

    предвид това си позволявам да ти предложа:
    ако "Едва ли някой ще посегне на себе си" стане "На себе си едва ли някой ще посегне" и "над собствения си гроб" - "над своя собствен гроб" строфите ще се изгладят...
    лично мнение, абсолютно неангажиращо.

    поздрави!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...