За каузата
а след това убиец те наричат.
И съдят те,
и хулни думи сипят,
затуй, че всъщност те на теб приличат.
На себе си едва ли някой ще посегне,
когато може друг да нарани,
за своята истина, че е безследно чезнал
в хората и техните лъжи.
И ето - смъртната присъда,
на мъртъв вече философ,
е дадена
и гневно плачат гузните
над своя собствен гроб.
Наречена - безлична,
истината се мотае между тях,
но слепи ли са,
или някак неудобно е
сега да крачи с дългия си крак?!
Убиецът, наред с убития,
не спят спокойно в своя гроб,
когато лицемерни истини
се ширят в този свят широк.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Биляна Бозинарева Todos los derechos reservados