17 may 2011, 21:03

За кого бие камбаната

  Poesía » Civil
2.1K 0 4

За кого бие камбаната

 

    “Никой не е самотен остров;

     всеки е парченце от сушата, частица от океана;

     и една буца пръст да отвлече морето...

     ............................................

     така че не питай за кого бие камбаната;

     тя бие за теб.”

Джон Дън

 

Аз съм частицата безименна от инвалида –

                                                                                 просяка.

От старата, разплакана жена

на пейката, останала без пенсия.

От този, който бърка ревностно

                                                                във кофите –

вече не скришом – за храна!

От ученика, гълтащ нощем дрогата.

И от бащата – ден след ден без работа!

От теб – съсипана, отчаяна,

която пита в треска сънищата си:

„Как утре ще се справим?“

Аз съм частицата от всички вас –

                                                                 бездомните –

загубили и сетната надежда във родината.

 

 

От тези с автоматите и бомбите,

които настървено се убиват

                                                        в Палестина.

И от въстаниците жертвени

                                                        на Либия.

Въстаниците по света.

Загиващи!

И също част от хилядите мъртви,

грабнати безмилостно

от водната ламя –

морето хищно на Япония.

Дали за тях един ден ще си спомняме?

 

Аз съм завинаги

                                       частицата от теб и просяка.

И твоят дом е моят дом.

Изстрадалата ни земя.

 

 

 

март 2011 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любимото ми стихотворение от тази книга... Много силно и прочувствено.
  • Чудесно, Иване, болшинството от нас са невидимо дистанцирани от световните проблеми или по-просто казано - не ни интересуват. Стихът ти е чудесен и като поезия, и като позиция, поздравления, брат!
  • Хареса ми! Много!
  • С поздрав за позицията!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...