17 may 2011, 21:03

За кого бие камбаната

  Poesía » Civil
2.1K 0 4

За кого бие камбаната

 

    “Никой не е самотен остров;

     всеки е парченце от сушата, частица от океана;

     и една буца пръст да отвлече морето...

     ............................................

     така че не питай за кого бие камбаната;

     тя бие за теб.”

Джон Дън

 

Аз съм частицата безименна от инвалида –

                                                                                 просяка.

От старата, разплакана жена

на пейката, останала без пенсия.

От този, който бърка ревностно

                                                                във кофите –

вече не скришом – за храна!

От ученика, гълтащ нощем дрогата.

И от бащата – ден след ден без работа!

От теб – съсипана, отчаяна,

която пита в треска сънищата си:

„Как утре ще се справим?“

Аз съм частицата от всички вас –

                                                                 бездомните –

загубили и сетната надежда във родината.

 

 

От тези с автоматите и бомбите,

които настървено се убиват

                                                        в Палестина.

И от въстаниците жертвени

                                                        на Либия.

Въстаниците по света.

Загиващи!

И също част от хилядите мъртви,

грабнати безмилостно

от водната ламя –

морето хищно на Япония.

Дали за тях един ден ще си спомняме?

 

Аз съм завинаги

                                       частицата от теб и просяка.

И твоят дом е моят дом.

Изстрадалата ни земя.

 

 

 

март 2011 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Бързаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любимото ми стихотворение от тази книга... Много силно и прочувствено.
  • Чудесно, Иване, болшинството от нас са невидимо дистанцирани от световните проблеми или по-просто казано - не ни интересуват. Стихът ти е чудесен и като поезия, и като позиция, поздравления, брат!
  • Хареса ми! Много!
  • С поздрав за позицията!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....