За кого бие камбаната
За кого бие камбаната
“Никой не е самотен остров;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето...
............................................
така че не питай за кого бие камбаната;
тя бие за теб.”
Джон Дън
Аз съм частицата безименна от инвалида –
просяка.
От старата, разплакана жена
на пейката, останала без пенсия.
От този, който бърка ревностно
във кофите –
вече не скришом – за храна!
От ученика, гълтащ нощем дрогата.
И от бащата – ден след ден без работа!
От теб – съсипана, отчаяна,
която пита в треска сънищата си:
„Как утре ще се справим?“
Аз съм частицата от всички вас –
бездомните –
загубили и сетната надежда във родината.
От тези с автоматите и бомбите,
които настървено се убиват
в Палестина.
И от въстаниците жертвени
на Либия.
Въстаниците по света.
Загиващи!
И също част от хилядите мъртви,
грабнати безмилостно
от водната ламя –
морето хищно на Япония.
Дали за тях един ден ще си спомняме?
Аз съм завинаги
частицата от теб и просяка.
И твоят дом е моят дом.
Изстрадалата ни земя.
март 2011 г.
© Иван Бързаков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Любимото ми стихотворение от тази книга... Много силно и прочувствено.
-
Чудесно, Иване, болшинството от нас са невидимо дистанцирани от световните проблеми или по-просто казано - не ни интересуват. Стихът ти е чудесен и като поезия, и като позиция, поздравления, брат!
-
Хареса ми! Много!
-
С поздрав за позицията!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
