За красивия човек, който ми се случи
случи се
най-парещото
слънце
ме докосна
през пясъчното лято
морето
бе
прилежно сресано
от
гребена
на белите вълни
заглаждах морските коси
и
панделки им връзвах
с разноцветни връзки
повярвах в нашите рисунки
с клечки
за мене
станали
монотеизъм
случи се
да се стопя
под най-красивата усмивка
осъзнах
не е изцяло моя
проплакваха
дъждовни
сълзи
дар
за
жадната Земя
случи се
така да те желая
че
да се погубвам в сънища
обсебвана
в налуден фанатизъм
да изпълзявам
през душата си
превърната във друга
като че бяхме две
родени
от утробата
на изкушение
да бъдем
твои
случи се
любов но
само с мен
и плюех кръв
като си тръгна
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Милена Todos los derechos reservados
