На мъжа, който винаги ще държи сърцето ми в шепи.

На М.

Настъпва есента навън, 

всичко нереално е... като насън!

Тече една сълза, не спира...

там, вътре нещо в автора умира!

Тъжи сърцето тихичко, полека,

то търси някаква пътека.

Но ясно е, че няма да намери, 

краят близо е, не ще остане време!

Любовта - тя тръгна безпощадно, 

а личността ми молеше се жадно...

Часовникът дванадесет отсече,

а на сърцето времето изтече!