На мъжа, който винаги ще държи сърцето ми в шепи.
На М.
Настъпва есента навън,
всичко нереално е... като насън!
Тече една сълза, не спира...
там, вътре нещо в автора умира!
Тъжи сърцето тихичко, полека,
то търси някаква пътека.
Но ясно е, че няма да намери,
краят близо е, не ще остане време!
Любовта - тя тръгна безпощадно,
а личността ми молеше се жадно... ...