21 may 2007, 23:22

За любовната поезия

  Poesía
1.2K 0 2
Ако съм министър на културата,
ще забраня любовната поезия.
Метафорите са изчерпани
и няма място за обичане,
за словоблудство и за сричане...
Там всички думи си приличат...
В любовната поезия!

Но аз не съм министър на културата
и дори си позволявам да се влюбвам!
Май твърде много дадох в "посвещения"
на хората, които съм обичал,
с които словоблудствах
и с които сричах
думите "Обичам те!".

Най-лошото не е, че хората
пишат любовна поезия!
По-лошото е, че творят за себе си
и само си разменят като картички
недоизпълнени със смисъл думи,
като монети, като малки суми,
със които плащаме
да си играем
на обичане!

Предпочитам никой да не пише
колко ме обича! Съвсем егоистично е!
Защото моята оценка няма да е за човека,
а за тъпото стихотворение с "Обичам те!".
И той го знае, знае го отлично!
И иска да му кажа "Талантлив си, браво!
Сега разбирам колко ме обичаш!"
Не бих го казал вече!
Не е истинско!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарк Глоуб Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ЛЮБОВ! Не забранявай , а обичай и бъди обичана!
  • Не мога напълно да се съглася!
    Не всеки може да посвети стих на някого!
    Думите относно обичането не са изчерпани.
    Ако така си мислиш значи не са те обичали...
    И "Обичам те" не трябва да е сричане,което
    двамата сричате,а трябва да е песен...
    Чувствата не трябва да се казват,а да се доказват.
    Истинският влюбен може да чете по очите!
    Той не се нуждае от постоянното натякване на
    силата на една връзка...
    Е,ако искаш да знаеш още..Можеш да ми пишеш...
    Но не съм съгласна със стиха ти,колкото
    и хубав да изглежда!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...