21 мая 2007 г., 23:22

За любовната поезия

1.2K 0 2
Ако съм министър на културата,
ще забраня любовната поезия.
Метафорите са изчерпани
и няма място за обичане,
за словоблудство и за сричане...
Там всички думи си приличат...
В любовната поезия!

Но аз не съм министър на културата
и дори си позволявам да се влюбвам!
Май твърде много дадох в "посвещения"
на хората, които съм обичал,
с които словоблудствах
и с които сричах
думите "Обичам те!".

Най-лошото не е, че хората
пишат любовна поезия!
По-лошото е, че творят за себе си
и само си разменят като картички
недоизпълнени със смисъл думи,
като монети, като малки суми,
със които плащаме
да си играем
на обичане!

Предпочитам никой да не пише
колко ме обича! Съвсем егоистично е!
Защото моята оценка няма да е за човека,
а за тъпото стихотворение с "Обичам те!".
И той го знае, знае го отлично!
И иска да му кажа "Талантлив си, браво!
Сега разбирам колко ме обичаш!"
Не бих го казал вече!
Не е истинско!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дарк Глоуб Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ЛЮБОВ! Не забранявай , а обичай и бъди обичана!
  • Не мога напълно да се съглася!
    Не всеки може да посвети стих на някого!
    Думите относно обичането не са изчерпани.
    Ако така си мислиш значи не са те обичали...
    И "Обичам те" не трябва да е сричане,което
    двамата сричате,а трябва да е песен...
    Чувствата не трябва да се казват,а да се доказват.
    Истинският влюбен може да чете по очите!
    Той не се нуждае от постоянното натякване на
    силата на една връзка...
    Е,ако искаш да знаеш още..Можеш да ми пишеш...
    Но не съм съгласна със стиха ти,колкото
    и хубав да изглежда!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...