26 nov 2004, 18:42

За Любовта...

  Poesía
1.7K 0 4
Вечерта на 14 Февруари
Денят на всички влюбени сърца
С болката от рани тежки, стари
Тя и той разменят си слова

Той и каза: "Аз те обичам"
Защо постъпваш с мене така
Тя: "Знаеш ли, любовта не е вечна"
Нито вечни са наще сърца

Настъпи мълчание и тишина
Той я погледна с поглед, различен
Каза и: Вечна е в мен любовта
Вечно сърцето ми ще те обича

С поглед изстинал, но тъй натъжен
Тя се обърна към него с очи
Тя го погледна, погледна го - мен
Изрече му нежно, без страх и лъжи

Миличко аз те обичах но днес
Всичко изчезна, нейде в безкрая
Сънувай ти друга, не мен нощес
Защото за другиго аз ще мечтая!

Той се наведе, целуна я нежно
Сякаш за сбогом, здравей и прости
Прошепна и: пътят е май неизбежен
Аз те обичах - с това ме помни

И изчезна малко по малко в нощта
Тя просто гледаше как си отива
И нищо не чустваше друго сега
Само Целувката - нежна, красива...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марто Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....