За любовта трагична в моето сърце безкраен стон отеква!
За красотата прозаична моят зов като насън се сепва!
За любовта си чиста, тъй изпълнена с идилия, ще прекося реката на съдбата,
Сякаш стъпил на една тъй крехка и невинна лилия!
А истината като пеперуда,
На твойто рамо кацнала,
Но тъй обгърната в заблуда…
Ще ти открие във нощта една безкрайна синева!
А там скован от студ и лед,
С очи отворени наглед…
Ще стоя облян във самота и ще чакам в черната тъма
От твоите очи да дойде отразена,
Меката и нежна светлина, на една изгряваща луна!
И само тук, и само ти…
Ще хвърлиш към сърцето ми искра
И неусетно, бавно във забрава…
Ще се запали в мене огънят на любовта!