13 feb 2015, 21:45

За любовта

  Poesía
610 0 0

И да не ти казваме често, Любов,

че си най-важната в този живот...

Че си безкрайна и неповторима...

Знай, в спомени и във мечти те има.

През времето минаваш неусетно

в тъга и радост, в миг на неизбежност...

Със теб се раждат много чудеса,

без грим и маски, без човешка суета...

В очите ни оставаш отразена,

в сърцата ни - завинаги пленена...

Вечна, кратка... или невъзможна,

понякога ранима, друг път - сложна...

И да не ти казваме често ,Любов...

ти си нашия свят... ти си просто - живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Андреана андреева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...